Цистус и Лауданум
Цистус и лауданум звучат като имена на митични герои от древни легенди. Всъщност са имената на двe различни масла, които се получават от едно и също растение Cistus ladanifer, познато от древни времена. Растението е известно с името лавдан или цистус, а също памуклийка или скална роза, последното дължи на факта, че цветовете много наподобяват тези на шипката. Съществуват над 20 различни вида, които се срещат под същите имена. За един от тях съм споменала в статията „Разходка из Царството на Зелениката в разгара на лятото“.
Лавданът е вечнозелен многогодишен храст, който обикновено расте на големи групи и е разпространен основно по Средиземноморието - Испания, Португалия, Гърция. Предпочита сухи, песъчливи, каменисти терени и много слънце. Цветовете са бели с тъмночервени петна в основата на всяко венчелистче, много фини и изглеждат като намачката хартия, които обграждат яркожълтия център от тичинки. Имат кратък живот - отварят се рано сутрин и опадат преди настъпването на нощта. Цялото растение е покрито със силно ароматна лепкава смола.
През 19 век основният начин за събиране на смолата се изразявал в четкането на козината на козите и овцете, по която полепвала смолата, докато пасяли покрай храстите лавдан. За целта се използвало специално гребло, с което също събирали смолата директно от самите храсти. Пастирите продавали събраната смола на крайбрежните търговци, а тя намирала приложение за лечение или за приготвяне на ароматни смески за кадене.
Днес лавданът се отглежда основно за получаване на суровини за парфюмерийната индустрия. В чистия си вид смолата е тъмнокафява до черна на цвят, мека, но с времето се втвърдява и става лесно чуплива. От листата и младите клонки на храстите посредством парна дестилация се получава етерично масло от цистус, а чрез разтворител от смолата по листата и клонките се добива абсолю от лауданум. Абсолюто е тъмнокехлибарено на цвят, много плътно и трудноподвижно на стайна температура. За да се работи с него, трябва да се затопли на водна баня. Абсолюто от лауданум е широко използван в парфюмерията като заместител на амбрата, която е забранена за употреба. Етеричното масло от цистус е бледожълта на цвят подвижна течност с по-остър и натрапчив мирис, който съществено се различава от мекия и топъл аромат на абсолюто от лауданум.
Етерично масло от цистус
Открих етерично масло от цистус, което е получено не само от лепкавата смола по листата, но и от цветовете на растението, а това определено дава отражение върху аромата. Има цветиста (с розови нюанси), плодова (подобна на ликьор и вермут), смолиста и зелена нотка. Колкото повече ароматът се разгръща, толкова по-интензивен става. Долавят се загатнати кожени и анималистични подтонове.
Използвала съм този материал в парфюма си Colours of Marrakech.
Абсолю от Лауданум
Още в началото се усеща силно изразена амброва нотка. Много наподобява на етеричното масло от кехлибар с опушената и смолиста нотка. Усеща се топъл, сух и прашен мирис. Сладък и балсамов аромат с цветни и билкови подтонове. Асоциирам го със стари времена и дълбоко заровени тайни. Именно заради това е част от състава на парфюмите Velvet & Silk Intense и tobeRose.
Източник на снимките в публикацията: Freepik
Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.
Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.
Може да ви допаднат и следните публикации: