За първи път видях този храст в Хърватия през април преди няколко години. Помня, че ароматът на цветовете му беше изпълнил въздуха и ме главозамайваше със силния, наситен мирис, подобен на жасмин. Най-напред го забелязах в хърватското село Стон като първоначално помислих, че е османтус, защото имаше подобни цветчета.

Следващото място, на което го срещнах беше в Дубровник под една от крепостните стени. Храстите бяха отрупани с безброй цветове, които разпръскваха аромата си навсякъде във въздуха.  От другата страна на крепостната стена се разбиваха вълните на Адриатическо море и донасяха аромата на море, който се примесваше с ароматите на цъфналите храсти питоспорум.

Дали заради невероятното преживяване, което имахме по време на това пътуване или някакво мое лично увлечение към аромата, се влюбих в това растение и реших, че трябва да намеря начин да го отглеждам в градината си.

---

Pittosporum Tobira е вечнозелен храст, който произхожда от Източна Азия, но по-късно е пренесен в други части на света. Много често може да се срещне по Средиземноморието, тъй като средиземноморският климат е много подходящ за развитието му. В нашата страна може да се отглежда в южните части на Черноморието или на местата, където температурите рядко се задържат под нулата през зимата. Не понася особено силни течения, затова предпочита по-закътани места и е влаголюбив. Цъфти през април.

Не успях да захвана растението, което си донесох с мен от Хърватия, но го намерих в един градински център в България. Отглеждам го в саксия вече четири години, като първите три години целогодишно беше в ателието ми. Установих, че това не му се отразява много добре. Първите три години не цъфна нито веднъж. Миналото лято реших, че ще го изнеса в градината си и цяло лято беше навън при дъжд и силно слънце. Не обича засушаването и изисква често поливане, особено когато навън температурите са по-високи. И тази година ми се отблагодари за свежия въздух и слънчевите лъчи. В началото на февруари забелязах първите пъпки, а в края на март се показа в цялата си прелест. Все още е в ателието, където температурите са около 20 градуса, заедно с голяма част от топлолюбивите ми растения.

Тъй като за първа година питоспорумът цъфти, реших да се порадвам на  тази гледка на отрупания с малки бели цветчета храст, затова се отказах да правя енфлораж. Но пък се отдадох на изучаване на аромата на неговите цветя. Има силно упойващ мирис, който води до пристрастяване и искам да вдишвам още и още от него. Долявам горичва нотка, подобна на кокичето. Ароматът много наподобява тези на зюмбюл и нарцис. Също като тях има зелена и свежа нотка. Най-много се доближава до аромата на жасмин самбак и люлюк. Определено си заслужава мястото на ароматно вдъхновение в парфюмната градина.

Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.