Прескочи до съдържанието

Аромагичен дневник на Валентина от Fairy Scents

Махония

Снимка към публикация

В един от последните дни на март решихме да посетим Хисаря. За моя голяма радост зелените площи в централния парк бяха обсипани с горски теменужки. Въздухът буквално трептеше със сладкия, пудрен, виолетов аромат.

Килим от горски теменужки - мечтата на всеки парфюмерист

Докато се разхождахме, обонянието ми изведнъж улови друг цветист мирис, не по-малко привлекателен, но много по-различен от този на теменужките. Последвах ароматната диря, която ме отведе до няколко храста с тъмнозелени лъскави листа и сред тях сгушени яркожълти нежни цветчета.

Нежните жълти цветчета на махония

При първото вдишване улових сладко-меден мирис на пчелен восък. Постепенно ароматът ставаше все по-цветист, подобен на опияняващите нюанси на жасмин самбак и свежите, водни нотки в роза дамасцена. Толкова познат ми се струваше този аромат. Претърсих всяка част от обонятелната си памет да възстановя спомена за него от преди и в един миг пробягна ефирната нежност на момината сълза. Точно така, тези малки жълти цветчета много напомняха на свежите, зелени и цветисти нотки в момината сълза. Чак по-късно долових далечни кисело-тръпчиви плодови нотки, което си обясних с това, че този храст ражда плодове.     


По принцип когато попадна на непознато за мен ароматно растение, първо проверявам дали не е токсично и потенциално отровно, след което се залавям да изследвам и описвам аромата му още докато съм на място.

Листата на махонията наподобяват тези на джел или самодивски чемшир

Храстът се казва махония или още орегонско грозде. Вечнозелени листа образуват гъста корона, която в зависимост от сезона, сменя окраската си от светлозелено през тъмнозелено до червено-златисто и кафеникаво-бронзово. Цъфти през март и април с дребни яркожълти цветчета, събрани в гъсти топчести съцветия, а по-късно се появяват кръгли дребни плодчета, които първоначално са зелени, а след узряване стават тъмносини до черни.

Поразрових се за информация за това растение и разбрах, че на територията на нашата страна най-добре вирее Mahonia aquifolium. Устойчива е на ниски температури и може да издържа до -15 градуса през зимата.

Махонията вече е в списъка ми с нови попълнения за ароматната градина. Освен, че заслужава внимание заради прекрасния си омаен аромат, този храст може да радва окото през пролетта с многобройните жълти цветчета, огряли между зелените лъскави листа като малки слънца.


Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Ако от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете .