В един от последните дни на март решихме да посетим Хисаря. За моя голяма радост зелените площи в централния парк бяха обсипани с горски теменужки. Въздухът буквално трептеше със сладкия, пудрен, виолетов аромат.

Докато се разхождахме, обонянието ми изведнъж улови друг цветист мирис, не по-малко привлекателен, но много по-различен от този на теменужките. Последвах ароматната диря, която ме отведе до няколко храста с тъмнозелени лъскави листа и сред тях сгушени яркожълти нежни цветчета.

При първото вдишване улових сладко-меден мирис на пчелен восък. Постепенно ароматът ставаше все по-цветист, подобен на опияняващите нюанси на жасмин самбак и свежите, водни нотки в роза дамасцена. Толкова познат ми се струваше този аромат. Претърсих всяка част от обонятелната си памет да възстановя спомена за него от преди и в един миг пробягна ефирната нежност на момината сълза. Точно така, тези малки жълти цветчета много напомняха на свежите, зелени и цветисти нотки в момината сълза. Чак по-късно долових далечни кисело-тръпчиви плодови нотки, което си обясних с това, че този храст ражда плодове.     

По принцип когато попадна на непознато за мен ароматно растение, първо проверявам дали не е токсично и потенциално отровно, след което се залавям да изследвам и описвам аромата му още докато съм на място.

Храстът се казва махония или още орегонско грозде. Вечнозелени листа образуват гъста корона, която в зависимост от сезона, сменя окраската си от светлозелено през тъмнозелено до червено-златисто и кафеникаво-бронзово. Цъфти през март и април с дребни яркожълти цветчета, събрани в гъсти топчести съцветия, а по-късно се появяват кръгли дребни плодчета, които първоначално са зелени, а след узряване стават тъмносини до черни.

Поразрових се за информация за това растение и разбрах, че на територията на нашата страна най-добре вирее Mahonia aquifolium. Устойчива е на ниски температури и може да издържа до -15 градуса през зимата.

Махонията вече е в списъка ми с нови попълнения за ароматната градина. Освен, че заслужава внимание заради прекрасния си омаен аромат, този храст може да радва окото през пролетта с многобройните жълти цветчета, огряли между зелените лъскави листа като малки слънца.

Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.