Анфльораж (може да се срещне и като енфлораж) е термин, с който се обозначава една от най-старите техники за извличаве на ароматични вещества от цветни суровини. За първи път е приложена във Франция, затова името му идва от френската дума enfleurage. Този метод е един от най-трудоемките и времеемки, поради което полученият ароматичен продукт е скъпоструващ. При него не се прилагат машини, а се използва изцяло ръчен труд. Техниката се изразява в абсорбиране на летливите ароматични вещества от мазнини, най-чество животински. Специални стъклени повърхности с дървени рамки се покриват с мазнина, върху която се подреждат цветовете по определен начин. Престояват при специални условия между 12 – 36 часа, след което се подменят с нови цветове. След като мазнината се насити достатъчно с етерично масло, се остъргва от стъклото и полученият продукт се нарича помада от анфльораж.

За първи път видях анфльораж от жасмин в музея Фрагонар в Париж. Дървените рамки се поставят една върху друга и така се съхраняват докато се извличат летливите вещества. Във Франция този метод се ползвал най-често за преработване на жасмин и тубероза. В днешно време рядко се прилага, но все още има някои производители, които го използват, за да произвеждат помади от анфльораж. 

---

Започнах да експериментирам с този метод преди 5 години. Правила съм анфльоражи от различни цветни растения. В тази публикация ще разкажа за опита си със зюмбюл.

Има значение дали при анфльоража ще бъдат използвани зюмбюли от един вид, защото между различните видове (розов, лилав, бял, цикламен) има разлики в мириса или ще се прави едновременно от различни зюмбюли, където получената помада ще има букет от аромати. Експериментирала съм и с двата варианта. Тук споделям за моя експеримент, при който ползвах само лилавите зюмбюли от градината си.

Необходим е стъклен съд с плътно затварящ се капак. Не използвам животинска мазнина, както се е практикувало в миналото. Маслената база, с която покривам дъното на стъкления съд е от растителни мазнини по специална рецепта. Върху нея редя цветчетата от зюмбюли, които следя и сменям регулярно.

Запазих напоената с аромати мазнина от миналата година и продължих да я насищам с още цветчета тази пролет. Тъй като бях доволна от получилия се мирис, реших да не я оставям за следващата година да продължа с насищането, а да ползвам готовата помада. Получи се интензивен флорален аромат с пикантни нотки и сладникави подтонове, много близък до този на самите зюмбюли. През тези две години съм направила общо около 8 зареждания с цвят. Разбира се, колкото повече са зарежданията, толкова по-силен ще става аромата на помадата. След като остъргах напоената мазнина, я превхвърлих в стъклен буркан и я измих в алкохол, за да получа екстракт от нея.

Техниката е специфична, изисква внимание и опитност, затова ми харесва да експериментирам и да наблюдавам резултатите при различни условия. В ателието имам помада от зюмбюл и екстракт от него, които съм правила през последните три години. Не ги влагам в парфюмите, които предлагам.

В курса „Изкуството на натуралната парфюмерия“ споделям подробности за специфичните особености на тази техника.

Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.