В тази необичайно топла зима природата започна да се събужда доста по-рано от обикновено. Днес докато бях на разходка в гората, се натъкнах на поляна от нацъфтели горски теменужки. Каква радост бе за мен тази среща! Сгушени под килима от тъмнозелени листа срамежливо показваха своите нежни лилави цветчета. Нямаше как да им устоя и събрах шепа от тях.

Още когато видях разцъфналите теменужки, знаех какво ще направя с тях. Ще продължа енфльоража, който започнах през миналия март. Повече за техниката Анфльораж (енфльораж) можете да прочетете в публикацията за анфльораж от зюмбюл. Тогава успях да направя едва 5-6 зареждания, което е крайно недостатъчно, за да улови и без това трудно уловимия виолетов аромат. Съхраних базата в плътнозатворен съд на хладно. Не бях проверявала аромата от миналата пролет и със задоволство установих, че е улегнал и е станал още по-хубав.

Енфльоражът от горски теменужки има нужда от многократно зареждане. Цветовете трябва да се сменят на всеки 24 часа. Ако се оставят за по-дълго, съществува голям риск да се уловят неприятните аромати на разлагащи се цветя.

В натуралната парфюмерия сред палитрата от естествени ароматни материали съществува само абсолю от листата на виолетки, което по никакъв начин не може да възпроизведе самостоятелно аромата на цветовете. Ако сте любители на сладко-пудреното виолетово ухание, си заслужава поне веднъж да експериментирате и да направите енфльораж от горски теменужки. Този метод остава единствения възможен начин да се улови техния аромат.

Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Галерия

• 

• 

• 

 

Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.

 

Може да ви допаднат и следните публикации:

• Анфльораж от Зюмбюл