В царството на Зелениката се озовах за първи път през лятото на 2021 г. по повод планирана фотосесия. Мястото е известно със своята приказност и това беше причината да го изберем за снимките, в които трябваше да се преобразя като елфическо създание.    

Още с първите стъпки по екопътеката „В царството на Зелениката“ ме заля дълбок, сладък, топъл и леко смолист мирис, напомнящ смесица от карамел и какао с деликатни плодови нотки. След няколко крачки погледът ми бе привлечен от растение с цвят, контрастиращ със заобикалящата го тъмнозелената растителност. Приближих се и разпознах памуклийката (Cistus incanus), която досега бях виждала само на снимка.

Венчелистчетата й, наподобяващи намачкана тишу хартия, са меки и нежни като памук, оцветени в бледорозово до цикламено и лилаво, и с много приятно, амброво ухание. Наричат я още скална роза и е роднина на Cistus ladanifer  (повече за това растение можете да прочетете в статията Цистус и лауданум)- растение, разпространено най-вече по Средиземноморието, от което се получават два ароматни материала за парфюмерията: етерично масло от цистус и абсолю от лауданум. Ако посетите Странджа между май и септември със сигурност ще имате възможност да видите и помиришете памуклийката.  

---

Навлизайки навътре в гората, все повече се усещаха дървесни, зелени и мъхести аромати. От време на време лек полъх донасяше далечни цветисти и билкови ухания. Преобладаващи бяха цветовете в светлозелено до наситено масленозелено. Камъните бяха покрити с плътен и тежък килим от мъх. Докъдето ми достигаше погледа, се разпростираше гъста вековна дъбово-букова гора, която едва пропускаше светлината през короните на дърветата, а огромните корени, излезли над земята, бяха покрити в лишеи и мъх. Ароматите ставаха все по-плътни, влажни и земни.

Следвайки указателните знаци на екопътеката, преминахме през приказно дървено мосче в Мързевски дол, след което пред нас се откриха големи масиви от Странджанска зеленика. По това време едрите розоволилави цветове отдавна бяха прецъфтели, но високите храсти с лъскавозелени едри листа бяха се вплели един в друг и създаваха усещането за екзотична джунгла.

Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) е вечнозелен храст със силно разклонено стебло и големи красиви цветове в розоволилаво, който цъфти през май и юни. Ендемичен вид, който е защитен от закона и е вписан в Червената книга. Разпространен е само в Странджа и Кавказ.

В края на пътеката дърветата и храстите станаха по-ниски и сред полята със суха и прегоряла от силното августовско слънце трева, се открояваха билки като дълголистна мента, мащерка и жълт кантарион. Дълбоките и влажни горски аромати се смениха със сухи и тревисти, билкови и цветни ухания. Въздухът беше нажежен и мирише сладко-тютюнево, цветисто и смолисто.

---

През по-голямата част от деня бях заета да следвам указанията на фотографа, защото целта на нашето пътуване беше преди всичко фотосесията. Не успях да снимам голяма част от разнообразието на гората, но ароматите, които усетих, оставиха траен отпечатък в паметта ми. Слях се с енергията на Странджа и се пренесох в друго пространство на митични същества и древни народи. Стъпвайки боса по мъхестия килим, покрил земята, почувствах как ме залива спокойствие и изчиства ума ми. 

Неслучайно Странджа се слави като магично място, криещо много легенди и приказни истории. До там няма много възможни пътища, а малкото, които свързват Малко Търново с Черноморието или с останалата част от България, не са особено поддържани. Няма големи градове, почти няма и хора. Природата изобилства от редки видове и планината е съхранила своя дух и уникалност. Със сигурност ще я посетя отново, но този път на пролет, когато цъфне зелениката. 

Всички снимки в публикацията са от личен архив.

 

Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.

 

Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.

 

Може да ви допаднат и следните публикации:

• Цистус и Лабданум