Пространството на българската роза

Втози ден сякаш
не стъпвах на земята, нито времето съществуваше като измерение. Станахме призори, защото искахме да посрещнем изгрева при розите. Събрахме се на розовото поле и всеки насочи поглед към първите слънчеви лъчи, идващи да целунат розите, по които росата блестеше като кристалчета.

След като приветствахме новия ден, започнахме розобера. За мен брането на рози е като динамична медитация. Протягам ръка към отворения цвят, откъсвам го внимателно, пускам го в чувала и търся с поглед следващия отворен цвят. От време на време прикляам за по-ниските цветове, после се изправям и продължавам. Пръстите ми стават все по-лепкави от восъка, а свежото му смолисто ухание стига до ноздрите ми. Понякога спирам и се любувам на съвършените розови цветове. Поднасям някой примамливо отворен цвят към носа си, вдишвам аромата му и благодаря за този миг. Само един миг, а сякаш цяла вечност, в която времето спира, а пространството се изпълва с магията на българската роза.

Предните дни бяха безвалежни, а розите обичат дъжда. Докато все още беше студено, сякаш ароматът им се беше скрил в цветовете и едва се усещаше. След като слънцето изгря и стопли въздуха и земята, те започнаха да излъчват все по-силно и осезаемо своя аромат. Беше вълшебно изживяване да наблюдаваме как розите буквално пред нас разцъфваха. Едва отворилите се пъпки в началото на деня започваха постепенно да разтварят венчелистчетата си и трябваше отново да минем през редовете, за да съберем останалите цветове. Розовото поле не беше голямо, а ние бяхме около четиресет човека и успяхме да съберем нацъфтелите рози за около 2 часа.

Нашите домакини от Ина есеншълс ни разказаха своята
история, след което ни поканиха в дестилерията си, където откарахме
чувалите с рози, които трябваше да бъдат използвани за дестилацията на
поредната партида розово масло.

Едно е усещането да береш рози, съвсем друго е да отвориш вратите на розова дестилерия и да усетиш как аромата на розово масло е превзел целия въздух в пространството. Бавно се стели около теб, пълзи по тялото ти, по косата, по дрехите, пропива се във всеки сантиметър, нахлува в ноздрите ти, изпълва дъха ти и разширява дробовете ти. Там ни разказаха и показаха как на практика се осъществява процеса по дестилация на розовото масло.

Нашето преживяване с розите продължи в една магична иглолистна гора над Стрелча. Това място е особено специално за мен. Преди повече от 15 години там започна моето пътуване към себе си.

Вярвам,
че няма случайни познанства и розата отново потвърди това като ме
срещна с една прекрасна душа в лицето на Гери. Тя създаде за нас розов
кръг в центъра, на който постави олтар с кристали. Бях подготвила
специална смесица от смоли и ароматни растения за прекаждане - два вида
тамян, бензое, смирна, розови листенца и шафран.

Гората ни посрещна гостоприемно с птичи песни. Всеки от нас, който присъстваше в този кръг, се свърза с мощната енергия на розата и възнамери за себе си това, което желае най-силно. Накрая Вера, още една красива душа, с която ме свързаха розите, изви своя глас и изпя няколко народни песни, включително „Хубава си, моя горо“. След това преживяване сякаш се издигнах над земята и усетих невероятна лекота.

В края на деня се чувствах обновена и заредена. Усещане за умора липсваше изцяло. През тези два дни имах възможност да прегърна всеки един, с който бяхме заедно. Преживяване, което определено липсваше през последните две години по обясними причини. Розата призова над четиресет човека със своята магия, докосна всеки от нас по особен начин със своята фина вибрация. И на раздяла всички си тръгнахме усмихнати и щастливи.
Снимките в публикацията са на Явор Желязков.
Галерия
Ако тази публикация от Аромагичния дневник ви е харесала или е била полезна за вас, може да я споделите с приятели.
Още такива записки от ароматните дневници на Валентина може да откриете тук.