Обратно в Царството на Зелениката

на 2 юни 2022 г.

в Ароматни истории

След посещението на Странджа миналото лято и разходката в горите край Кондолово, си обещах, че ще се върна отново на това място през пролетта, когато цъфне зелениката. В началото на май се отправихме към село Кости, където отседнахме. Селото се намира в източната част на Странджа в живописната долина на река Велека. Отвсякъде е заобиколено с планински хълмове, които по това време бяха покрити с раззеленили се широколистни гори.

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ е най-голямата в Странджа

Местните хора ни увериха, че около селото също може да се срещне цъфнала зеленика, но ние решихме да се върнем на мястото, където миналото лято видяхме огромни площи зеленика.

В началото на еко пътека „В Царството на Зелениката“ преминахме през вековни дъбови и букови гори. Колкото по-навътре навлизахме, толкова по-високи ставаха дърветата. Слънцето едва се прокрадваше през гъстите корони, а ароматите ставаха все по-влажни, тежки и землисти.

Вековните дървета пазят истории от стари времена

Едрите розоволилави цветове на Странджанската зеленика се открояваха на фона на останалата растителност. Някои от вечнозелените храсти достигаха почти три метра. Гъсто разположените рододендрони създаваха усещането за джунгла. В началото на май зелениката не беше цъфнала навсякъде и въпреки това изглеждаше внушително.

Отдалече чадърестите съцветия, кацнали по върховете на клонките, приличаха на красиви пеперуди с ярко розово-цикламени криле.

Не пропуснах да помириша цветовете на зелениката и да се опитам да уловя нюансите в аромата ѝ, колкото и слаб да беше той. Много нежен и ефирен, напомнящ на пудреността на фрезиите и сладко-медения мирис на люляка. Има още богати маслени розови нотки, подобни на маслодайната роза със загатнати зелени подтонове. В дълбочина се усещат топли и смолисти нотки, които много ми напомниха за смолата от бензое. Долових съвсем лек сладко-пикантен акцент, който свързах с мириса на анасон.

В аромата на цъфналата зеленика има толкова мистика, сякаш ми разкава истории за елфи

В края на гората доста от дърветата бяха покрити със сливова еверния, позната в парфюмерията като дъбов мъх. Лишеят е широкоразпространен в нашата страна и се открива най-често по дъба или сливата, но можете да го намерите по много други широколистни и иглолистни дървета.

Дъбовият мъх върху дърветата няма силен мирис, ухае землисто, леко прашно, горско зелено и дървесно. Но когато се нагрее от топлината на слънцето излъчва интензивен мирис, който дори напомня на кожа. В парфюмите е истински магьосник, фиксира останалите аромати и придава значителна трайност на парфюмната композиция и внася нотки на изисканост. В парфюмерията се използва като абсолю, а аз експериментирам с него под формата на тинктура, за което ще разкажа в отделна публикация.

Пресен дъбов лишей за нова порция тинктура

Беше интересно преживяване да сравня ароматите на гората в различно време. Миналото лято те бяха по-топли, смолисти, дори в най-ниската част на гората се усещаше билков аромат. Докато този път земята беше още студена и влажна, ухаеше на угнили листа, мъх и гъби. Но пък цъфналата зеленика внасяше много цвят в цялата картина.

Снимките в публикацията са на Явор Желязков и от личен архив.