Люлякови облаци под Аневското кале

на 1 юни 2022 г.

в Ароматни истории

В Балкана над село Анево в близост до Сопот в далечината се извисяват стените на средновековна българска крепост, наричана Аневското Кале. Още в началото на годината бяхме решили, че дойде ли месец май, ще се изкачим до нея, а причината за това беше, че по това време там цъфтят люляци.

И така в един горещ майски ден се отправихме в тази посока. Бях предупредена, че пътят до горе не е от най-леките. До крепостта се стига по тясна и стръмна пътека, която до някъде минава през широколистна гора. След нея следват огромни масиви с люлякови храсти. Където и да погледнех, навсякъде лилавееше от нацъфтели люляци.

Ароматът им се носеше надлъж и нашир. Усещах го още отдолу в гората, но там се примесваше с горско-зеления мирис на дърветата. По обяд когато се изкачихме над гората, жаркото слънце беше напекло люляковите цветове и това допълнително усилваше техния мирис, който главозамайваше със своите сладко-медени нотки.

Досега никога не бях виждала толкова много люлякови храсти на едно място. В началото бяха разпръстнати тук-там, примесени с други храсти и дървета. Но само няколко метра нагоре вече всичко беше люляк до люляк. А както бяха и цъфнали, беше невероятна гледка. Като казах гледка, всъщност по пътя за крепостта се откриват внушителни гледки във всички посоки. Но аз бях обзета от интензивния мирис на люляци и сякаш нищо друго не съществуваше в този момент за мен.

Отдадох се на пълноценно изучаване на аромата на люляк. Наравно с всички насекоми, които обикаляха отрупаните с цветове храсти и аз прескачах от цвят на цвят, за да изследвам това многообразие от нюанси. Едновременно ефирно и интензивно ухание, наподобяващо флоралните и медени нотки на жасмин и роза, примесени със свежите и зелени нотки на палмароза и сладко-пудрената нотка на ванилия. Отдалече ароматът излъчваше нежност и лекота, но колкото повече вдишвах от самите цветове, толкова повече усещах силното му, дори задушаващо на моменти присъствие. На този фон всички аромати от останалите растенията наоколо просто бледнееха. Единственият мирис, който се разнасяше на талази, под влияние на топлия вятър, беше това на балканска чубрица. Все още не беше цъфнала, но листата ѝ разпръскваха достатъчно силно разпознаваемия билков аромат.

До самата крепост не се изкачих, защото последната част от пътеката беше най-тясна и граничеща отвесно с пропаст. Полюбувах се на гледката към нея отдолу, докато се носех върху облаци от люляков аромат.