Всеки от нас пази спомени, свързани с конкретни аромати. Колкото по-ярки са те, толкова по-емоционално наситени са. Може и да не ги помним винаги, но те са там.

Тук ще ви разкажа накратко за срещите си с ароматите, оставили траен отпечатък в паметта ми и вдъхновили ме да изследвам безграничните възможности на своето обоняние, да изучавам пространства, които обитавам през ароматите и да преоткривам себе си във всеки един от тях.

Всичко започна от детството ми

Пролетни ухания

Едни от първите ми ароматни спомени като дете са свързани с цветята. В края на всяка зима дядо ми носеше от градината китни букетчета от свежи кокичета. Потапяхме ги във вода в малка кристална вазичка, която след това поставяхме в центъра на масата, покрита с покривка на флорални мотиви, изплетена на една кука в цвят шампанско. На този фон кокичетата изпъкваха още повече със своята снежна белота. Стаята се изпълваше с нежен цветист аромат, леко сладък, много свеж и воден. След тях идваше ред на букетите със зюмбюли – бели, розови и цикламени, лилави и тъмносини. Кристално чистото ухание на кокичета се изместваше от натрапчиво сладките, опияняващи, наситено флорални и загатнато пикантни аромати на зюмбюли. Следваха момините сълзи, които обаче не късахме и не топяхме във вази. Сгушени на едно сенчесто място зад къщата, момините сълзи леко полюшваха своите малки камбанки, а вятърът довяваше нежното им ухание в двора отпред. Великден носеше разноцветни букети от пъстри лалета и жълти нарциси. Обичах да заравям носа си в тях и да усещам свежите и водни аромати.

С дъх на лято

А после идваше така очакваната ваканция и дългите дни, изпълнени с аромати на лято, безгрижие и игри на воля. Пред блока, в който живеехме, имаше липи по протежението на цялата улица. Вечер въздухът се насищаше със сладкото медено ухание и съпътстваше игрите ни навън до късен здрач. През деня розите и божурите, напечени от жаркото слънце, излизаха на сцената и изпълваха въздуха със своите опияняващи миризми. Помня края на лятото с ароматите на село. Натежалите по дърветата сочни плодове и сухата трева, прегоряла от слънцето предвещаваха златната есен. Най-любима ми беше миризмата на печени чушки върху ламарина. Пушекът се пропиваше в косата и дрехите ми, но не ме отблъскваше, а напротив – напомняше ми за вкуса на домашно приготвена лютеница от слънчеви розови домати и ароматни яркочервени чушки.

Пъстра есен

После идваше октомври, а с него и един от най-ярките ми ароматни спомени. Високи кристални вази с бели хризантеми, чиито аромати, смесица от зелено, восъчно и сладко, изпълваха въздуха на стаите удома. Всеки свой рожден ден посрещах с огромен букет от хризантеми и много любов. Освен спомена за тях, пазя още един – тортата на мама. Кръгли пандишпанени блатове, обилно поляти със захарен сироп и бадемов ликьор, покрити с домашно приготвен течен шоколад и пухкав крем от белтъци на сняг и карамел, поръсени със смлени орехи и украсени със сладко от бели череши.         

Зима – ледена свежест

И ето идва зимата със своя аромат на сняг и пушек на дърва и въглища. А вътре ухае на уют и топлина – сладките меденки с канела, свеж боров аромат от елхата, корите мандарина върху печката и току-що изпечената питка с вкус на масло и шарена сол.

Перспективата

Всяка среща с тези аромати ме връща отново в детството и събужда в мен радост и благодарност за изживяните мигове.

С годините натрупвах ароматни преживявания, спомени и асоциации с различни миризми. Но осъзнатото ми общуване с тях започна преди около дванайсет години, когато реших целенасочено да се занимавам и обучавам в ароматерапия и натурална парфюмерия. За мен всеки аромат е личност със свой характер, особености и поведение, в който може да видим своето отражение и да научим повече за себе си.

Ветивер

Първата ми запомняща се среща беше с аромата на ветивер. Дълбок, обгръщаш, задушаващ и тъмен. Сякаш потъвам в земята. Колкото по-надолу ме тегли, толкова по-силно вади на повърхността мой конкретен страх – страх, който имам от дете, от тъмнината и непознатото. Зад този страх стоеше друго – страх да се срещна със себе си, с непознатата част от мен. Днес ароматът на ветивер ми носи спокойствие и тишина на ума, разтварям се и изчезвам. И тогава чувам най-ясно шепота на вътрешния си глас. За мен общуването с ароматите е медитация. Създаването на парфюм е своеобразно пътуване, което започва с вдъхновение. Всеки парфюм е разказана история в аромати. Моите претворени истории в парфюми можете да намерите тук.

 

Повече за мен през ароматите можете да научите от публикациите в аромагичния дневник.